Как, кога и защо са създадени природните паркове и резервати в България

Защитени територии в България е обобщено понятие, обхващащо всички паркове, резервати, забележителности и защитени местности. В България през годините са обявени множество такива територии. През 1933 г.е обявен първият резерват в България - Силкосия. През 1934 г. е обявен първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.


Закон за защита на тези територии е обнародван през 1998 г. от тогавашното Народно Събрание, последно е изменен през 2009 г. Той носи името Закон за защитените територии (ЗЗТ). В момента териториите попадащи под закрилата на този закон представляват около 5% от цялата територия на Република България. В защитените територии влизат над 7% от територията на горските площи.


Политката по поддържане и управление на защитените територии се осъществява от Министерството на околната среда и водите, както и на неговите органи в съответните райони. Управлението и защитата на защитени територии, които не са държавна собственост, е задача на Министерството на земеделието и горите.


Първата защитена територия в България е местността Храстево (Растьово) . Тя е била обявена с Постановление №12976 от 12.09.1931 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ) и отменена през 1944 година с Постановление № 490 от 13.01.1944г на МЗДИ . Тази информация е нова и променя представите ни за историята на природозащитата в България, защото във всички литературни източници като първа защитена територия в страната се посочва резервата „Горна Еленица-Силкосия”, известен от 1936 година само като „Силкосия”, който е обявен на 29.06.1933 г.

От българските резервати след 1970 г. 16 са обявени за биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".